Днес денят тръгна наопаки от сутринта, но пък беше прекрасно! :) Очаквайте включване от мен утре по някое време , за да разкажа с повече подробности! А сега : Лека нощ от мен,защото умирам за сън! :)
Edit: Денят започна ужасно, оспах се, полях се с горещо кафе,закъснях за училище...На Слънчо му вдигнаха колата... Голям купон! :)Бях при личната лекарка за бележка(защото закъснях сутринта и имах отсъствия), Той дойде да ме вземе. Решихме да ходим на разходка извън града,защото времето беше мн хубаво!:) Мислех си,че отиваме до Бачковския манастир,защото много обичаме да ходим там ,но дори не ми мина през ума,че ще ме заведе там,където бяхме! :) Чудите се къде,нали?:) Нека да подскажа малко: в Родопите, не е особено далеч,но е наистина мн красиво! :) Не можете да се сетите?! Добре тогава, ще ви кажа: разходката беше до Чудните мостове. Никога не бях ходила там, невероятно е!Толкова спокойно и определено зареждащо с енергия! :)Имахме проблем с Пижо,но това не ни попречи да се забавляваме, както само ние си знаем! :) (Намерили се две Чики-Рикита,нали знаете?! :D )Прибрахме се приятно мокри и изморени,а как се катерихме... в снега!Ммм,беше незабравимо! :) Сега се сещам за вчера и не спирам да се усмихвам... Завиждате ми,нали?! :D
А ако Слънчо се появи и при добро желание от негова страна, може и той да разкаже! :)
Lucky Luciano: Сега и аз да разкажа малко :-) Денят започна нормално или поне така си мислех аз :-D Имах работа в офиса, после насам-натам по задачки и така. Нормален ден, като всички други. Отивайки в офиса разбрах, че са ме изпреварили и работата ми е свършена /колко хубаво ;-)/. Трябваше да отида на едно-две места и после айляк. Отивайки на първото място, Слънцето ми звънна и ми каза, че е закъсняло за училище и ще пропусне деня :-))) Казах си:"Ок, свършвам си работата, взимам Слънцето и отиваме някъде на разходка..." Дотук добре, дори се разбрахме кога да се видим и къде. Аз си свърших работата и отивам към Пижо /колата ми :-D/, за да не закъснея за срещата... Но изненада... Пижо го няма :-))) Отначало помислих, че просто не го виждам или съм го оставил другаде, но... нямах този шанс - Пижо беше отпътувал с платформа на "Паркинги и гаражи" "на разходка" до Гребната база, място, което той по принцип си обича, но по други причини :-))) В този момент Слънчо ми звъни и ме пита къде съм, а аз през смях обяснявам, че Пижо is gone и отивам да си го прибирам... Хващам такси и на Гребната... След като имахме малък спор със служителите на "Паркинги и гаражи" относно това как може да ми вдигат колата от това място и т.н. си платих "таксата" и без да ми напишат акт или фиш ми обясниха реда, по който мога да си получа парите обратно, извиниха ми се неудобството и си пожелахме приятен ден, което и се случи :-P Та отивам аз да си взема Слънцето от DJ Смирнова и след като ми каза, че няма бърза работа, реших да я изненадам и да отидем на разходка до "Чудните мостове", близо до Чепеларе. Тръгнахме към Чепеларе, сипахме на Пижо да хапне /ахаха как звучи само/ и пеейки си наближихме "Чудните мостове"... Да, точно така, наближихме, защото така и не стигнахме или поне някой от компанията. На около километър от крайната точка, Пижо реши, че му е прекалено хлъзгаво и реши да затъне в едни преспи, въпреки зимните си буйки, с които беше обут :-))) И така - ни напред, ни назад... Смях, смях, смях... :-))) Наистина си беше смешно и се посмяхме. Решихме, че след като на Пижо не му се ходи, нас нищо не ни спира и тръгнахме пеша, като междувременно се обадих на едни приятели /тук е момента да кажа БЛАГОДАРЯ на Шико, Тената и Владко, които веднага тръгнаха, за да помогнат на Пижо, да се справи с преспите/ :-D Отидохме до мостовете или по-точно над тях, защото до долу нямаше как да се придвижим на два крака... На такива места и в такова време чифтокопитните имат голямо преимущество. Разходихме се, посмяхме се, снимахме се и се забавлявахме, докато "Спасителният отряд" пристигне от Пловдив. И те дойдохааа :-))) След 15-минутно кандърдисване на Пижо, най-накрая той тръгнааа. От "Спасителния отряд" ни бяха донесли да папаме банани - нали все пак бяхме бедстващи :-))) Тръгнахме си към Пловдив с намерението да се приберем, да се оправим набързичко и да идем на танци, но... изненада :-D на няколко километра от "Чудните мостове", колата на Владко реши, че й се пие водичка и направи опит със занасяне да се накисне в реката :-))) Слънцето беше вече сухо /което не можеше да се каже за мен и особено за "Спасителния отряд"/ и си стоеше на топло в Пижо. Стана ясно, че на танци няма да идем, след като 20 минутки безуспешно се борихме с колата на Владко, а тя така и не благоволи "да влезе в пътя" :-))) Както и да е, оправихме и с нея. Вече доволно уморени от приятни емоции, разходки, смях и препядствия бяхме близо до Пловдив. Часът беше почти 8, за танци беше късно и със Златото решихме да се приберем да се оправим и да идем да папаме някъде, защото цял ден на един банан не може да се кара. Отидохме в едно ново ресторантче, чиито собственици се оказа, че познавам /още се чудя откъде, но това е друга тема :-)))/. Докато дойде папането, се радвахме на едно детенце, което скачаше и си играеше около нас. Решихме да го вземем за Teddy Bear, но родителите му /на детенцето :-D/ нямаше да са въодушевени от идеята и решихме да търсим друго детенце за Teddy Bear :-))) После със Слънцето се прибрахме и се отдадохме на заслужена почивка :-))) Поредният незабравим ден с моето Мъниче :-* Бях щастлив, усмихнат и влюбен... :-)
