Слънцето...
Преди малко повече от година се запознах с Него! Точно със Слънцето,което грее само за мен всеки ден!В началото всичко започна на шега – само с едно лично съобщение! Всеки ден благодаря за него, за онова „Здрастиии! Как сииииии?”, с което още тогава ме накара да се усмихна!Пишехме си всеки ден, това стана част от живота ми.И не, не беше просто навик, имах нужда от „разговорите” с Него! Липсваше ми по един странен начин! Очаквах с нетърпение срещата със Слънцето. Макар и след доста време... най-накрая се случи. Помня всичко: как се усмихваше, как се държеше, пушеше... Какво си помислих ли?! Той е такъв, какъвто очаквах, че дори и много повече – невероятно позитивен! Той е истинско Слънце! Помня всичко, все едно беше вчера!
25 октомври 2007 – Тогава за първи път излязохме само двамата! Е,как не спряхме да говорим!Имахме толкова да си кажем! През цялото време исках да го питам нещо,но се притеснявах какво ще си помисли. Е,събрах сили и зададох въпроса си. Отговорът беше доста странен, почувствах се...хмм, още по-странно.
Продължихме да се чуваме, виждаме, пишем... и нещата тръгнаха в съвсем друга посока. Той не осъзнаваше,че се е влюбил,а аз още по-малко. Минавайки през много неща и след доста разговори с Него, осъзнах какво искам, от какво имам нужда, какво казва сърцето ми.
Още от самото начало се беше превърнал във важна част от живота ми,а сега – сега не виждам смисъл без Него! Мислите,че преувеличавам... Ммм,не!Не мога без Слънцето!Той беше до мен толкова време, помогна ми да погледна на нещата с други очи, да се събудя от кошмара, в който живеех, научи ме да се радвам на всеки ден, припомни ми какво е любовта,как се живее, как да се смея,как да обичам... Направи толкова много и продължава!
Невероятно е да заспиш до Него, а после да се събудиш до Него.А целувките? По-сладки от мед!Всяка негова усмивка ми дава сили да продължавам напред! Как да не го обичаш?
